BLOG

Парк-Хотел Орлов Камък

Комплекс къща и стопанска сграда на Любен и Петко Каравелови

31авг.

Тук се раждат Любен и Петко Каравелови. И двамата остават в историята като личности обрекли живота си на България. Любен Каравелов като публицист, журналист (“Свобода“ и “Независимост” – орган на  БРЦК и научно-популярното списание “Знание”, фолклорист (събрал, подредил и обнародвал български народни песни и обичаи в “Паметник на народния бит на българина”), писател (“Българи от старо време” и “Мамино детенце”), поет (“Хубава си, моя , горо” и “Обичам те, мое, мило Отечество”) и идеолог на национална революция (председател на БРЦК). Петко Каравелов е известен политик и държавник – водач на лявото крило на Либералната партия, основател и председател на Демократическата партия; депутат (1879 – 1881 г., 1884 – 1886 г., 1894 – 1901 г.) и председател на ОНС (І, ІІ и ІV), регент (1186 г.) и четири пъти министър- председател на България (1880 – 1881 г., 1884 – 1886 г., 1886 и 1901 г.), министър на финансите, министър на народното просвещение, министър на обществените строежи, пътища и съоръжения, управляващ министър на вътрешните работи. Организатор на първото следосвобожденско събрание на Българското книжовно дружество.
Комплексът е строени от местни майстори в продължение на 25 г. Най-старата сграда е „зимната сграда”, построена през 1810 г. след последното кърджалийско нападение над Копривщица. В „зимната сграда” е експонирана етнографска композиция, която илюстрира традиционния копривщенски бит от ХІХ в.
Втората сграда, строена през 1820 г. е стопанското помещение – сушилня и склад на копривщенски специалитети – луканки, кавърма, пастърма, наденици, етреници, кръвавици, с които търгувал бащата Стойчо Каравелов (като музеен експонат на двора може да се види коритото от борова коруба, в което домакините замесвали каймата за колбасите). В тази сграда се помещава музейна експозиция, която разказва за живота и делото на именития българин Любен Каравелов. Най-интересният експонат тук е печатарската машина собственост на Любен Каравелов, закупена от Сръбската държавна печатница през 1871 г. На нея, освен революционни вестници печатани от Каравелов и Ботев след освобождението е отпечатана и първата българска конституция – Търновската.
Последна е строена „лятната къща” с открит чардак (1835 г.). Тук семейството е живяло през лятото. В нея е подредена фото изложба, проследяваща живота на Петко Каравелов – депутат и политик, активно участвал в дебатите  по обсъждане на Търновската конституция, отстоява демократични принципи на  Последна е строена „лятната къща”, където семейството живеело през топлите месеци на годината.

Работно време на музеите в Копривщица

През лятото (1 април – 1 ноември) музеите са отворени от 9:30 до 17:30 часа.
През зимата (1 ноември – 1 април) – от 9:00 до 17:00 часа.
Почивните дни са понеделник и вторник, като в понеделник почиват музеите „Дебелянов“ и „Каблешков“, а във вторник – „Каравелов“, Лютова къща и музей „Бенковски“.

Къща музей Димчо Дебелянов

31авг.

Родният дом на поета Дебелянов е възстановен през 1957 г. Къщата е била „къща близнак”, където са живеели семействата на бащата и чичото на поета.
През 1958г. е открита къща –музей “Димчо Дебелянов”.  В нея е уредена музейна експозиция проследяваща краткия житейски и творчески път на поета. Ценни музейни експонати са личните вещи на Дебелянов от фронта, портрет на неговата майка – Цана Ибришимкойчева  и акварелен портрет на поета , рисуван от неговия близък приятел – Георги Мишев.

Родният дом на Димчо Дебелянов пази и до днес магията струяща от поезията на най-нежния български поет. Още с прекрачването на дървената порта, човек попада в китен двор с вековни борове и кичести вишни:
„Помниш ли, помниш ли,
тихия двор, тихия двор с белоцветните вишни…“

Надгробният паметник на Дебелянов е дело на проф. Иван Лазаров – статуя на вечно чакащата майка, приседнала на прага на кована копривщенска порта, в която е  вдълбан стих от „Тиха победа”:
“И в кротък унес чака тя,
да дойде нейното дете”.

Работно време на музеите в Копривщица

През лятото (1 април – 1 ноември) музеите са отворени от 9:30 до 17:30 часа.
През зимата (1 ноември – 1 април) – от 9:00 до 17:00 часа.
Почивните дни са понеделник и вторник, като в понеделник почиват музеите „Дебелянов“ и „Каблешков“, а във вторник – „Каравелов“, Лютова къща и музей „Бенковски“.

Къща музей Георги Бенковски

31авг.

Тук през 1843 г. се ражда Гаврил Хлътев (Георги Бенковски) – организатор и ръководител на Априлското въстание. Участник в Старозагорското въстание, след неговия неуспех заминава за Гюргево. Участва в заседанията на Гюргевския революционнен комитет, където е избран за помощник на Панайот Волов в ІV Панагюрски революционен окръг. През пролетта на 1876 г., по време на подготовка на въстанието се налага като главен апостол. По време на въстанието сформира легендарната Хвърковата чета. След погрома на Априлското въстание на 25 май  попада  в засада на турска потеря при р. Костина в Тетевенския Балкан, където намира своята гибел.
Родният дом на  апостола на Априлското въстание Георги Бенковски е построен през 1831 г., и е класически образец на еснафска талпена къща, с открит чардак и  дантелени дървени решетки.
През 1966 г. къщата е ремонтирана и обзаведена като музей. Фото-изложба проследява живота и революционната дейност на Гаврил Груев Хлътев (Георги Бенковски). В музейната експозиция е поставен черешов топ дарение от Михайл Маджаров.

Работно време на музеите в Копривщица

През лятото (1 април – 1 ноември) музеите са отворени от 9:30 до 17:30 часа.
През зимата (1 ноември – 1 април) – от 9:00 до 17:00 часа.
Почивните дни са понеделник и вторник, като в понеделник почиват музеите „Дебелянов“ и „Каблешков“, а във вторник – „Каравелов“, Лютова къща и музей „Бенковски“.

Лютова къща със стопанска сграда

31авг.

Лютова къща е уникален паметник на възрожденската архитектура, стенопис и дърворезба. Строена през 1854 г. от пловдивски майстори за копривщенският джелепин и бегликчия Стефан Топалов. По-късно къщата е продадена на търговеца Петко Лютов.
Състои се от ниско приземие и етаж със симетрично разпределение на помещенията. Външната и украса е твърде пестелива, затова пък вътрешната стенопис е богата и внушителна. Двураменно стълбище отвежда посетителите към втория етаж, където пред смаяния им поглед се открива уникален холкел – една композиция с невероятно съчетание на стенопис и дърворезба. Той представлява елипса с осем стенописни медельона, които отразяват екзотични източни пейзажи. От дървен асма таван се спуска красив полилеи. В средата на тавана е разположено елипсовидно дървено слънце. Впечатляват неповторимите по изящна изработка и красота стенописни фризове – корнизи и алафранги. Тази  богата стенописна украса в къщата е  втори пласт, правена около 1860 г.,  вероятно по поръчка на втория собственик Петко Лютов.

Лютова къща, днес е етнографски музей. В приземния етаж са показани  автентични копривщенски  плъсти и постоянна изложба на авторска колекция от Мария Бодурова, дарение на музеите. Нетъканите пъстри постелки са изработени от вълна и са се използвали за застилане на подове, както и като удобна дебела постелка за спане. Произвеждани са в домашни условия, чрез специфични методи на валяне и притискане. Украсявани са с оцветена с естествени багрила вълна.
На втория етаж е изложен шадраван за розова вода, който оросявал въздуха в горния салон. В синята стая е възпроизведен градски бит от края на ХІХ в. В музейната експозиция са изложени копривщенски кенета, женска рокля и традиционна битова обстановка за копривщенския дом.

Работно време на музеите в Копривщица:

През лятото (1 април – 1 ноември) музеите са отворени от 9:30 до 17:30 часа.

През зимата (1 ноември – 1 април) – от 9:00 до 17:00 часа.

Почивните дни са понеделник и вторник, като в понеделник почиват музеите “Дебелянов” и “Каблешков”, а във вторник – “Каравелов”, Лютова къща и музей “Бенковски”.

Ослекова къща

31авг.

“Ослековата Къща” е един от най-ценните образци на българската възрожденска архитектура. Строена е по време на Кримската война (1853 – 1856) за богатия абаджия Ненчо Ослеков. Къщата е издигната от уста Минчо, прословут майстор от Самоков. Представителка е на така наречения пловдивски тип симетрична къща. Характеризира се със затворен голям отвод (салон), остъклен кьошк и богата стенописна украса. При строежа на Ослековата къща симетрията е непълна поради тясното дворно място, с което Ослеков разполагал за изграждането на своя дом. Затова къщата е развита в дълбочина. При новото архитектурно решение само салонът на втория етаж на къщата е с размери 80 кв.м. Интерес представляват и трите колони, поддържащи красивия, украсен със стенописи кьошк на фасадата. Тези колони са изработени от твърдо кедрово дърво, докарано от Ливан специално за строежа на къщата.
Ослековата къща е подредена като етнографски музей през 1956 година. Наред с предметите, свързани с ежедневието на старите копривщенци, тук са показани и копривщенски женски накити, колекции от плетени чорапи и кенета (фини дантели, изработвани върху основа от конски косми). Освен тези произведения на сръчните копривщенки, в музея са изложени и работни пособия на копривщенските абаджии.
Ослековата къща е свързана не само с етнография, но и с историческото минало на Копривщица. Собственикът на къщата – Ненчо Ослеков, преди да започне търговия с аби и гайтани из малоазийските пазари, се е занимавал със събиране на беглика – данъка по дребния добитък. Този доходен за онова време занаят му осигурява завидно материално благосъстояние и обществено положение. Въпреки това обаче родолюбивият копривщенец активно участва в революционните борби на своя народ. През 1876 година той е сред съзаклятниците, подготвящи ново въстание. В обширния салон на неговата чорбаджийска къща са изработени дрехи и наметала за копривщенските въстаници. Заради тази своя дейност след разгрома на Априлското въстание Ненчо Ослеков е заловен и обесен в Пловдив на 27 юни 1876 година.

Работно време на музеите в Копривщица:

През лятото (1 април – 1 ноември) музеите са отворени от 9:30 до 17:30 часа.

През зимата (1 ноември – 1 април) – от 9:00 до 17:00 часа.

Почивните дни са понеделник и вторник, като в понеделник почиват музеите „Дебелянов“ и „Каблешков“, а във вторник – „Каравелов“, Лютова къща и музей „Бенковски“.